7.12.2008 г., 16:42

Симулация

1.2K 0 32
Цената на живота се е вдигнала.
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?


Измислица на фурните е хлябът
и нещо като символ на глада.
Човешкото е скъпоструващ залък,
заседнал между нас - като вина.


Безкрайна симулация на живост.
Защо да не откраднем от комшията?
Тогава ни е вкусно с пощеливост -
окръглена и впримчена на шията.


Достатъчно е къс земя да имаме.
Едно легло, затоплено отгоре.
Мълчим си и е страшно да попитаме.
Умеем да се лъжем, че сме хора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достатъчно е къс небе да имаме,
    там някъде под дивата луна
    и симулацията на живот е в кривото -
    огледалото, което ми избра!
    Не е поезия, просто хрумка!Поздрав, Елице!
  • Човешкото е скъпоструващ залък,
    заседнал между нас - като вина.

    !!!...
  • уловила си вдъхновението ... напоследък... разнообразни и доста сполучливи стихове прочетох
  • Хората са животни скъпа и тенденцията е да освирепяват повече.Двадесет и първи век е само число.Главите ви са пълни със инстинкти!!!Забрави леглото и се отдай на себе си.Същността ти ще ти донесе решения.
  • Достатъчно е къс земя да имаме.
    Едно легло, затоплено отгоре.
    ***
    Нямам думи!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...