7.12.2008 г., 16:42

Симулация

1.2K 0 32
Цената на живота се е вдигнала.
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?


Измислица на фурните е хлябът
и нещо като символ на глада.
Човешкото е скъпоструващ залък,
заседнал между нас - като вина.


Безкрайна симулация на живост.
Защо да не откраднем от комшията?
Тогава ни е вкусно с пощеливост -
окръглена и впримчена на шията.


Достатъчно е къс земя да имаме.
Едно легло, затоплено отгоре.
Мълчим си и е страшно да попитаме.
Умеем да се лъжем, че сме хора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достатъчно е къс небе да имаме,
    там някъде под дивата луна
    и симулацията на живот е в кривото -
    огледалото, което ми избра!
    Не е поезия, просто хрумка!Поздрав, Елице!
  • Човешкото е скъпоструващ залък,
    заседнал между нас - като вина.

    !!!...
  • уловила си вдъхновението ... напоследък... разнообразни и доста сполучливи стихове прочетох
  • Хората са животни скъпа и тенденцията е да освирепяват повече.Двадесет и първи век е само число.Главите ви са пълни със инстинкти!!!Забрави леглото и се отдай на себе си.Същността ти ще ти донесе решения.
  • Достатъчно е къс земя да имаме.
    Едно легло, затоплено отгоре.
    ***
    Нямам думи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...