7.12.2008 г., 16:42

Симулация

1.2K 0 32
Цената на живота се е вдигнала.
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?


Измислица на фурните е хлябът
и нещо като символ на глада.
Човешкото е скъпоструващ залък,
заседнал между нас - като вина.


Безкрайна симулация на живост.
Защо да не откраднем от комшията?
Тогава ни е вкусно с пощеливост -
окръглена и впримчена на шията.


Достатъчно е къс земя да имаме.
Едно легло, затоплено отгоре.
Мълчим си и е страшно да попитаме.
Умеем да се лъжем, че сме хора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достатъчно е къс небе да имаме,
    там някъде под дивата луна
    и симулацията на живот е в кривото -
    огледалото, което ми избра!
    Не е поезия, просто хрумка!Поздрав, Елице!
  • Човешкото е скъпоструващ залък,
    заседнал между нас - като вина.

    !!!...
  • уловила си вдъхновението ... напоследък... разнообразни и доста сполучливи стихове прочетох
  • Хората са животни скъпа и тенденцията е да освирепяват повече.Двадесет и първи век е само число.Главите ви са пълни със инстинкти!!!Забрави леглото и се отдай на себе си.Същността ти ще ти донесе решения.
  • Достатъчно е къс земя да имаме.
    Едно легло, затоплено отгоре.
    ***
    Нямам думи!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...