3.03.2011 г., 15:19

Символиката на робството

1.2K 0 0

Символиката на робството

 

Свободни се родихме телом,

но роби по душа,

от люлката научени на подчинение.

Душите ни с черните окови впримчихте,

затягахте ги около сърцата,

но щом кръвта рукна и пулсът секна,

оковите в пепел се превърнаха

и душите черни, потънали във кръв,

за мъст в стремителния бяг носят се към теб...

 

Кажи ми, Черни поробителю,

какво ще правиш ти сега -

ще паднеш ли на колене, молейки за милост,

както ний пред тебе нявга се редяхме?

Или като достоен поне за миг човек,

мъжки и безгласно, присъдата ще понесеш?

 

Кръвта ти, гъста, черна кат смола

в земята се просмуква,

кажи ми, какво усещаш ти сега -

страх ли те е от Смъртта?

Камшикът врязва се в плътта и жили,

жили като нагорещено със злоба острие,

кажи ми, усещаш ли унижението безславно?

Разбра ли, о, господарю на неблагодарността,

какво е да си долу във прахта

и каква е цената на кръвта?

 

Нявга бяхме хора ние,

ала ти превърна ни в кръвожадни зверове,

души без сенки, под бледите лъчи на пълната луна...

Тази вечер тя изгря в червено,

помниш ли - клетвата на робите?

Тази вечер за тебе грее тя

и черен вълк за теб дойде,

да вземе празното ти, черно като нощ сърце!

 

Възкръсна той заради нас,

свещения пазител на адските огньове,

иде той да прибере злата ти душа!

А ний, твоите слуги безгласни,

в тази лунна нощ

танца на Смъртта връз твоя гроб

ще изтанцуваме за теб

и кървавата ти душа,

разкъсваме и унижаваме,

чак до самия край на вечността!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Линту Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...