Символиката на робството

Свободни се родихме телом,

но роби по душа,

от люлката научени на подчинение.

Душите ни с черните окови впримчихте,

затягахте ги около сърцата,

но щом кръвта рукна и пулсът секна,

оковите в пепел се превърнаха

и душите черни, потънали във кръв,

за мъст в стремителния бяг носят се към теб...

Кажи ми, Черни поробителю,

какво ще правиш ти сега -

ще паднеш ли на колене, молейки за милост,

както ний пред тебе нявга се редяхме?

Или като достоен поне за миг човек,

мъжки и безгласно, присъдата ще понесеш?

Кръвта ти, гъста, черна кат смола

в земята се просмуква,

кажи ми, какво усещаш ти сега -

страх ли те е от Смъртта?

Камшикът врязва се в плътта и жили,

жили като нагорещено със злоба острие,

кажи ми, усещаш ли унижението безславно?

Разбра ли, о, господарю на неблагодарността,

какво е да си долу във прахта

и каква е цената на кръвта?

Нявга бяхме хора ние,

ала ти превърна ни в кръвожадни зверове,

души без сенки, под бледите лъчи на пълната луна...

Тази вечер тя изгря в червено,

помниш ли - клетвата на робите?

Тази вечер за тебе грее тя

и черен вълк за теб дойде,

да вземе празното ти, черно като нощ сърце!

Възкръсна той заради нас,

свещения пазител на адските огньове,

иде той да прибере злата ти душа!

А ний, твоите слуги безгласни,

в тази лунна нощ

танца на Смъртта връз твоя гроб

ще изтанцуваме за теб

и кървавата ти душа,

разкъсваме и унижаваме,

чак до самия край на вечността!