26.05.2007 г., 7:54

СИМВОЛИТЕ

1.1K 0 2

СИМВОЛИТЕ

"...в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни..."
                                     /  Шарл Бодлер /

Припламват в миг, изплували от мрака
на спящите бездънни глъбини.
Подобно на искрите, погледни! -
слова, които ти навярно чакаш.

И лумва огън в гаснеща жарава,
от повея на лъх недоловим.
Преди да изтънее в синкав дим,
надежда на повярвалите дава.

Слова - олтара жертвен и мощта
на древните пророци и водачи.
Преследвани от алчност и палачи,
изгнаници в покоя на нощта,
завръщат се нечакани, когато -
приела ги е в себе си душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...