26 may 2007, 7:54

СИМВОЛИТЕ

  Poesía
1.1K 0 2

СИМВОЛИТЕ

"...в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни..."
                                     /  Шарл Бодлер /

Припламват в миг, изплували от мрака
на спящите бездънни глъбини.
Подобно на искрите, погледни! -
слова, които ти навярно чакаш.

И лумва огън в гаснеща жарава,
от повея на лъх недоловим.
Преди да изтънее в синкав дим,
надежда на повярвалите дава.

Слова - олтара жертвен и мощта
на древните пророци и водачи.
Преследвани от алчност и палачи,
изгнаници в покоя на нощта,
завръщат се нечакани, когато -
приела ги е в себе си душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...