26 may 2007, 7:54

СИМВОЛИТЕ

  Poesía
1.1K 0 2

СИМВОЛИТЕ

"...в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни..."
                                     /  Шарл Бодлер /

Припламват в миг, изплували от мрака
на спящите бездънни глъбини.
Подобно на искрите, погледни! -
слова, които ти навярно чакаш.

И лумва огън в гаснеща жарава,
от повея на лъх недоловим.
Преди да изтънее в синкав дим,
надежда на повярвалите дава.

Слова - олтара жертвен и мощта
на древните пророци и водачи.
Преследвани от алчност и палачи,
изгнаници в покоя на нощта,
завръщат се нечакани, когато -
приела ги е в себе си душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...