26 may 2007, 7:54

СИМВОЛИТЕ

  Poesía
1.1K 0 2

СИМВОЛИТЕ

"...в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни..."
                                     /  Шарл Бодлер /

Припламват в миг, изплували от мрака
на спящите бездънни глъбини.
Подобно на искрите, погледни! -
слова, които ти навярно чакаш.

И лумва огън в гаснеща жарава,
от повея на лъх недоловим.
Преди да изтънее в синкав дим,
надежда на повярвалите дава.

Слова - олтара жертвен и мощта
на древните пророци и водачи.
Преследвани от алчност и палачи,
изгнаници в покоя на нощта,
завръщат се нечакани, когато -
приела ги е в себе си душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...