May 26, 2007, 7:54 AM

СИМВОЛИТЕ

  Poetry
1.1K 0 2

СИМВОЛИТЕ

"...в гора от символи човек се лута сам,
изпращан от очи, към него благосклонни..."
                                     /  Шарл Бодлер /

Припламват в миг, изплували от мрака
на спящите бездънни глъбини.
Подобно на искрите, погледни! -
слова, които ти навярно чакаш.

И лумва огън в гаснеща жарава,
от повея на лъх недоловим.
Преди да изтънее в синкав дим,
надежда на повярвалите дава.

Слова - олтара жертвен и мощта
на древните пророци и водачи.
Преследвани от алчност и палачи,
изгнаници в покоя на нощта,
завръщат се нечакани, когато -
приела ги е в себе си душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...