Син сън
Син сън
Синя птица
във синьото небе лети,
разперила небесносините
криле във небесата.
И зорко поглед вперила
във синьото море
и синята земя безкрайна.
И момиче с най-сините очи
гледа тая птица как лети.
И памуковите облачета
приличат на деца в нейните очи -
с усмивки, с безкрайно грейнали лица.
И един дракон - син
в син пламък
сякаш жив стои на гръб един.
И всичко тъй е синьо,
а синьото е тъй прекрасно.
Във вените кръвта дори е синя
и любовта в сърцето, и душата в Нея.
И светът, целият, е син.
И очилата на синеоката девойка.
Свали ли ги - и всичко пак е сиво -
и драконът го няма,
и птицата в небето,
и огънят в сърцето,
кръвта във вените е сива.
Само споменът остава син.
И е тъй красиво - синьо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
Поздрави!
