14.11.2009 г., 11:16

Сини калинки

1.4K 0 3

Сини калинки
 
                             синя - Родина

Интересно откритие направих днес призори,
че калинките били са не само червени, а сини.
Ала този факт не е нов, и не само мен ме гори,
просто известен се оказа от 3-4 и 3-4х10,
3-4**10 години.

А тогава една, всъщност беше само една,
прелетя и кацна на ръката ми топла и бяла
и от този ден със вина, а и без видна вина,
тръпна като клен, като ясен, при всяка,
при всяка, раздяла.

После прочетох като дъх на жена, че петната им били,
и се оказаха, да, 5 или 9, но винаги, винаги черни.
В същност така е, от черното най-силно боли,
а пък сини били защото са винаги, винаги, винаги
- винаги верни!!

И след време те ме заляха като летен рояк.
Все летят и ръцете ми стискат и галят и палят!
Не отлитат призори и не чакат никакъв влак,
и добре ми е с тях, няма що, няма що,
няма що да се хваля.

Сини калинки, сини приятели, земна любов,
синьо небе, син синчец, синя, синя година!
Не отлитайте, моля ви, свиря с рог оня зов,
който ме връща и от Рая, и който
се казва синя - Родина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...