Nov 14, 2009, 11:16 AM

Сини калинки

  Poetry
1.4K 0 3

Сини калинки
 
                             синя - Родина

Интересно откритие направих днес призори,
че калинките били са не само червени, а сини.
Ала този факт не е нов, и не само мен ме гори,
просто известен се оказа от 3-4 и 3-4х10,
3-4**10 години.

А тогава една, всъщност беше само една,
прелетя и кацна на ръката ми топла и бяла
и от този ден със вина, а и без видна вина,
тръпна като клен, като ясен, при всяка,
при всяка, раздяла.

После прочетох като дъх на жена, че петната им били,
и се оказаха, да, 5 или 9, но винаги, винаги черни.
В същност така е, от черното най-силно боли,
а пък сини били защото са винаги, винаги, винаги
- винаги верни!!

И след време те ме заляха като летен рояк.
Все летят и ръцете ми стискат и галят и палят!
Не отлитат призори и не чакат никакъв влак,
и добре ми е с тях, няма що, няма що,
няма що да се хваля.

Сини калинки, сини приятели, земна любов,
синьо небе, син синчец, синя, синя година!
Не отлитайте, моля ви, свиря с рог оня зов,
който ме връща и от Рая, и който
се казва синя - Родина!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...