Синини
Всяка крачка напред е пустиня,
щом оставаш отново назад.
И копнея да кажа: "Прости ми.
Ти си смисълът в празния свят..."
Самотата сега е за двама ни.
И за двама в гърдите тежи.
Зная само едно: че те няма и
че сърцето ми се умори
да те търси по тъмните улици
и на дъното в чаша кафе,
във случайните сенки на другите,
в хоризонта на всяко море.
И след тебе остава мълчание
като жарка отрова по устните.
посинено от грешки съзнание,
изтънели до писъци чувства...
Ако чуя случайно по вятъра,
че ме помниш, ранен от очакване,
ще изпия до капка тъгата си
и ще тръгна през мрака обратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
