Под дългите и буйни коси черни
мигат кротко сините ѝ очи верни,
заради алените и мълчаливи устни
мечтаеш любовта да не те напусне.
Погледът ѝ спира цялата орбита,
а гласът – започнатия разговор,
затова и сърцето нищо не пита –
то отначало знае всеки отговор.
Сините ѝ очи и тези черни коси
денем не излизат от мислите още,
не си тръгват от сънищата нощем –
любовта влюбеното сърце покоси.