28.03.2015 г., 0:17

Сините очи и косите черни

605 0 0

Под дългите и буйни коси черни

мигат кротко сините ѝ очи верни,

заради алените и мълчаливи устни

мечтаеш любовта да не те напусне.

 

Погледът ѝ спира цялата орбита,

а гласът – започнатия разговор,

затова и сърцето нищо не пита –

то отначало знае всеки отговор.

 

Сините ѝ очи и тези черни коси

денем не излизат от мислите още,

не си тръгват от сънищата нощем –

любовта влюбеното сърце покоси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...