Mar 28, 2015, 12:17 AM

Сините очи и косите черни

  Poetry » Love
604 0 0

Под дългите и буйни коси черни

мигат кротко сините ѝ очи верни,

заради алените и мълчаливи устни

мечтаеш любовта да не те напусне.

 

Погледът ѝ спира цялата орбита,

а гласът – започнатия разговор,

затова и сърцето нищо не пита –

то отначало знае всеки отговор.

 

Сините ѝ очи и тези черни коси

денем не излизат от мислите още,

не си тръгват от сънищата нощем –

любовта влюбеното сърце покоси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...