Усетих синя птица в сърцето си..*
и изхвърлих Буковски.
Моите сини птици
не летят... и не питат....
не задават излишни въпроси
и са винаги трезви.
С остри клюнове разкъсват сърцето ми,
- пълен работен ден на колхозници.
Препокриват нормативи и ми се смеят отвътре.
Убивам една - раждат се десет.
Перчат се - непобедими и мощни,
а аз нямам сила...
храня ги денем и нощем -
вено жадни за още.
Моите сини птици живеят в очите ми.
Поглеждат те остро...
и после изтичат...
* - Чарлс Буковски ("Синя птица")
© Сатин Роксан Всички права запазени