Синкопи
Не беше блус, а беше черен джаз,
разбуди мрака със синкопи.
Заплака саксофонът с дрезгав глас
и тишината... бавно се затопли.
Прегръщаш ме. Оставяш ме без дъх.
Трепти ядрото ми и атомните бури,
с ръцете ти изкачват всеки връх,
сълзят под устните ми твоите контури.
И цялата съм ноти, песен, тъмнина,
потъваш в мен, туптя със твоя пулс...
... отнася ме вселенската вълна,
а после чувах само... нежен блус.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
