Не беше блус, а беше черен джаз,
разбуди мрака със синкопи.
Заплака саксофонът с дрезгав глас
и тишината... бавно се затопли.
Прегръщаш ме. Оставяш ме без дъх.
Трепти ядрото ми и атомните бури,
с ръцете ти изкачват всеки връх,
сълзят под устните ми твоите контури.
И цялата съм ноти, песен, тъмнина,
потъваш в мен, туптя със твоя пулс...
... отнася ме вселенската вълна,
а после чувах само... нежен блус.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
