Синор
След всяко ново влюбване усещаш празнотата -
прилепва върху костите и със корсет те стяга.
Небето сив диагонал поредно ти намята,
под плащ от безразличие ръце към теб протяга.
Самотна нива е животът, а смъртта е синор.
Кълбетата на облаците безучастно гледат,
налягали в небесните треви - последен избор
на кривогледите мечти под звездните кубета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
