vega666 (Младен Мисана)
1668 14284
15.09.2015 г., 21:28 ч.  

Синор 

  Поезия » Философска
1033 0 13

 

След всяко ново влюбване усещаш празнотата  -
прилепва върху костите и със корсет те стяга.
Небето сив диагонал поредно ти намята,
под плащ от безразличие ръце към теб протяга.

Самотна нива е животът, а смъртта е синор.
Кълбетата на облаците безучастно гледат,
налягали в небесните треви - последен избор
на кривогледите мечти под звездните кубета.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Самотна нива е животът, а смъртта е синор" Трябва да обичаме и да имаме човек до себе си защото животът ще ни държи в нива не изорана, неплодородна обрасла с бурените на живота.Смъртта е синор:Него не можеш да облагородиш или да го променим .Единствено ако надникнем в отвъдното можем да разберем , но Уви за сега е невъзможно. Браво Младен.,.
  • Мерси за вниманието ти, Василке! Трогнат съм.
  • Винаги след обичта идва празнота.Състояние на болка и затваряне в себе си.Самотна нива. Поздрав!
  • Благодаря, Таня!

    Благодаря и на теб, Елена!
  • Самотна нива е животът ! Отново ме докосна Младен !
  • Много тъжно...Стана ми студено...Много добро описание на безнадеждния момент, след счупването на любовта...Поредният шедьовър!
  • Благодаря ти, Лейди! На линка имаше цял прозорец с поздрави. Направо станах стоокия Аргус. Зарадва ме с това изказване, че си вечно влюбена. Поне на една щастлива жена най-накрая попаднах. Макар и виртуално. Хубав ден и поддържай огъня на любовта буен и страстен!
  • Благодаря ти за вниманието, Лейди! Малко ме глезиш ти. Може би незаслужено. Все пак отбелязвам, че текста ми засяга мрачния и сив интервал между 2 влюбвания.

    Мерси за съпричастието, Влади! Убеден съм, че ти ме разбра правилно.

    Благодаря, Валери! Трогнат съм, че ме цениш по-високо, отколкото аз самия себе си. Ще трябва да почерпя!

    Мерси на всички, които оцениха стиха ми без да го коментират: Васил, Симо, Рени!

    На всички взели участие в настоящата поетична сесия желая здраве, попътен вятър и творчески успехи!
  • Благодаря ти за споделеното в този много ценен коментар, Илко! Напълно си прав. Трябва да се обича - ежедневно, ежечасно, ежеминутно, дори ежесекундно, всичко, вместо да изпадаме в периоди на отчаяние. Който се обучи на това велико изкуство - щастлив ще бъде. Ами това е именно Божията любов, а ние на инат си обичаме по човешки. Мерси и за високата оценка!
  • Много оригинално, Доче! А финалът ти е направо Хамлетовски.
    Голяма благодарност за включването!
  • Усещане познато... Животът се изнизва.
    Остава самотата извезана от липси.
    И мислите се стрелкат на покрива към края,
    но има още време... Добре ли е? Не зная...
  • Благодаря ти, Елица! Влюбванията са като прешлени в гръбнака на живота, а между тях стои празнотата. Но след всеки следващ прешлен усещането за нея нараства. Трогнат съм от вниманието ти и от хубавите думи. Мерси, че оцени текста ми.
  • Доста субективно усещане на влюбването - като празнота. Особено - на фона на живота, възприет като самотна нива.

    И тук - верен на тъгата и мрачните мисли...

    Поздрав с пожелание за по-светло настроение!
Предложения
: ??:??