Sep 15, 2015, 9:28 PM
Синор
След всяко ново влюбване усещаш празнотата -
прилепва върху костите и със корсет те стяга.
Небето сив диагонал поредно ти намята,
под плащ от безразличие ръце към теб протяга.
Самотна нива е животът, а смъртта е синор.
Кълбетата на облаците безучастно гледат,
налягали в небесните треви - последен избор
на кривогледите мечти под звездните кубета.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Самотна нива е животът, а смъртта е синор" Трябва да обичаме и да имаме човек до себе си защото животът ще ни държи в нива не изорана, неплодородна обрасла с бурените на живота.Смъртта е синор:Него не можеш да облагородиш или да го променим .Единствено ако надникнем в отвъдното можем да разберем , но Уви за сега е невъзможно. Браво Младен.,.
-
Мерси за вниманието ти, Василке! Трогнат съм.
-
Винаги след обичта идва празнота.Състояние на болка и затваряне в себе си.Самотна нива. Поздрав!
-
Благодаря, Таня!
Благодаря и на теб, Елена! -
Самотна нива е животът ! Отново ме докосна Младен !
-
Много тъжно...Стана ми студено...Много добро описание на безнадеждния момент, след счупването на любовта...Поредният шедьовър!
-
Благодаря ти, Лейди! На линка имаше цял прозорец с поздрави. Направо станах стоокия Аргус. Зарадва ме с това изказване, че си вечно влюбена. Поне на една щастлива жена най-накрая попаднах. Макар и виртуално. Хубав ден и поддържай огъня на любовта буен и страстен!
-
Благодаря ти за вниманието, Лейди! Малко ме глезиш ти. Може би незаслужено. Все пак отбелязвам, че текста ми засяга мрачния и сив интервал между 2 влюбвания.
Мерси за съпричастието, Влади! Убеден съм, че ти ме разбра правилно.
Благодаря, Валери! Трогнат съм, че ме цениш по-високо, отколкото аз самия себе си. Ще трябва да почерпя!
Мерси на всички, които оцениха стиха ми без да го коментират: Васил, Симо, Рени!
На всички взели участие в настоящата поетична сесия желая здраве, попътен вятър и творчески успехи! -
Всяко ново влюбване, предвещава самота и скръб, дали е така винаги аз не мога да кажа, но много често във живота е така!
Прекрасна и дълбока философия, изразена с майсторство и красива поетичност!
Силни, много силни аплодисменти от мен! -
Благодаря ти за споделеното в този много ценен коментар, Илко! Напълно си прав. Трябва да се обича - ежедневно, ежечасно, ежеминутно, дори ежесекундно, всичко, вместо да изпадаме в периоди на отчаяние. Който се обучи на това велико изкуство - щастлив ще бъде. Ами това е именно Божията любов, а ние на инат си обичаме по човешки. Мерси и за високата оценка!
-
Много оригинално, Доче! А финалът ти е направо Хамлетовски.
Голяма благодарност за включването! -
Усещане познато... Животът се изнизва.
Остава самотата извезана от липси.
И мислите се стрелкат на покрива към края,
но има още време... Добре ли е? Не зная...
-
Благодаря ти, Елица! Влюбванията са като прешлени в гръбнака на живота, а между тях стои празнотата. Но след всеки следващ прешлен усещането за нея нараства. Трогнат съм от вниманието ти и от хубавите думи. Мерси, че оцени текста ми.
-
Доста субективно усещане на влюбването - като празнота. Особено - на фона на живота, възприет като самотна нива.
И тук - верен на тъгата и мрачните мисли...
Поздрав с пожелание за по-светло настроение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
