Синята мъгла
Как за секунди ти леда стопи?
Всички прегради и стени към моето сърце разби?
Уви, защо го направи?
Сега сърцето ми е отново в рани...
След теб потъвам в синята мъгла
и oтново стене моята душа,
бавно и болезнено умираща в нощта...
Как да спра мислите си към теб,
като знам, че сърцето ти е обвито в лед
и едва ли ти сега
мислиш ти за мен така в нощта,
както аз мечтая да сме заедно до края!
Никога няма да се срещнем отново, зная!
Aз ще съм в ада, а ти ще си в рая,
но въпреки това никога няма да те забравя!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радина Господинова Всички права запазени
