Синьо – цвят на бездъние и безкрайност,
нежен като трепета на синя пеперуда,
тинтява, цъфнала в храстите потайни,
очите на дете – пламъци радост, почуда.
Синьото - очертало с тънка линия сенките,
за да ни погледне картината в красота
и видим невидимото, дори в бемките,
полъха на танцуваща фея с любовта.
Синьото – прегърнало облака, тичащо
с вятъра, проблясващо над ручея, бърза,
на нишка, на капка, на огън приличащо,
на духовност, която с Бога ни свързва.
От космоса се виждат излъчванията сини.
Те показват, че на планетата има живот,
че на земята преобладават чувсва интимни...
създаващи го... - дълговечната тайна Любов...
27 08 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени