Aug 28, 2019, 7:04 PM

Синьото 

  Poetry
397 0 0
Синьо – цвят на бездъние и безкрайност,
нежен като трепета на синя пеперуда,
тинтява, цъфнала в храстите потайни,
очите на дете – пламъци радост, почуда.
Синьото - очертало с тънка линия сенките,
за да ни погледне картината в красота
и видим невидимото, дори в бемките,
полъха на танцуваща фея с любовта.
Синьото – прегърнало облака, тичащо
с вятъра, проблясващо над ручея, бърза,
на нишка, на капка, на огън приличащо,
на духовност, която с Бога ни свързва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
  • Shut up the memories and open the window Grieve with me with open eyes And then leave me alone...! I...
  • My dear, do you know what is like to be a helpless man? I never liked to be, but now i am. Troughout...
  • Far away there's land exist in sorrow ruled out of helpless, broken dreams There is no hope, no love...

More works »