28.08.2011 г., 23:51 ч.

Синьото, което е... 

  Поезия » Любовна
524 0 6

Синьото, което е в очите ти, блести -
помолих Бог да ми го подари.
И в сънищата, и в мечтите ни 
ни срещат сини бъднини…

В мен ти звучиш като камбана -
менталността пренесла е на длан.
Пред Господ клех се и пристанах,
и цялата на теб ще се отдам.

Когато долините се превърнат
в леговище на диви зверове
и този свят, от светлина обгърнат,
заслужи време да расте,


в планинска тишина люляна
израства новата трева.
От нея тръгва пак поляна
на чувства в синя бъднина.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??