Синьото, което е...
Синьото, което е в очите ти, блести -
помолих Бог да ми го подари.
И в сънищата, и в мечтите ни
ни срещат сини бъднини…
В мен ти звучиш като камбана -
менталността пренесла е на длан.
Пред Господ клех се и пристанах,
и цялата на теб ще се отдам.
Когато долините се превърнат
в леговище на диви зверове
и този свят, от светлина обгърнат,
заслужи време да расте,
в планинска тишина люляна
израства новата трева.
От нея тръгва пак поляна
на чувства в синя бъднина.
© Мери Попинз All rights reserved.
