Сираче
Ти си само невинно детенце,
протегнало мъничките си ръце,
молиш да те гушнат и да стоплят
невинното и чисто сърчице.
Съдбата тежко те ориса,
да живееш на света само,
без мила майчица и татко,
прехвърляно от дом на дом.
Няма я старата ти къща,
уюта на детското легло,
майчината топла супа,
приказката ти за лека нощ!
Гледаш жално с очите си невинни,
вечер тихичко скърбиш,
изливаш болката си зад стените
на лишения от обич детски дом.
Без родителската обич и подкрепа
няма смисъл детският ти свят,
уморено от риданието и сълзите
намираш своята утеха в съня.
В който всяка нощ, затвориш ли очички,
ще се появяват твоята майка и баща,
и в родителската прегръдка нежна
ще се радват с тебе, и с тебе ще тъжат.
© fervor Всички права запазени