18.08.2016 г., 17:49 ч.

Сирена по Вагнер 

  Поезия » Друга
277 0 2

Както си гледах в краката и ето,

появи се сама от морето.

Стройна, красива, любвеобилна.

Слънчева, жизнена, сексапилна.

 

Страст излъчваше със очите.

Палеше в мигом  с нежност звездите.

Млечният път изгоря от любов,

тихо  нашепвайки  скъп благослов.

 

Търсеше нежност.

Топлеше с звук.

Някак си странно,  дори естетично,

стъпваше  бавно,  нормално, прилично.

 

Мъничко завист пробягна  във миг.

Тръгнал бе фарсът към подвиг велик.

Топ велзевул се изля в песента.

Галеше нейните изящни крила.

 

Вятърът стихна.

Поспря за почивка,

зърнал със радост

нейна усмивка.

 

Явно преситен от тази игра,

водният цар си направи шега.

Себе си бързо той потопи,

в тихите, мрачни, тъмни води.

 

- Где е сирената? - провикна  се той.

Искам на сцената – с тежък конвой.

Кой разрешава така на земята

да се разпръсва в пространството - 

Рейнско злато?


 

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Лили, за емоционалната и откровена оценка!
  • Чувствена и едновременно с това интересна творба, свободна за интепретации...!
Предложения
: ??:??