monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
Aug 18, 2016, 5:49 PM

Сирена по Вагнер 

  Poetry » Other
276 0 2

Както си гледах в краката и ето,

появи се сама от морето.

Стройна, красива, любвеобилна.

Слънчева, жизнена, сексапилна.

 

Страст излъчваше със очите.

Палеше в мигом  с нежност звездите.

Млечният път изгоря от любов,

тихо  нашепвайки  скъп благослов.

 

Търсеше нежност.

Топлеше с звук.

Някак си странно,  дори естетично,

стъпваше  бавно,  нормално, прилично.

 

Мъничко завист пробягна  във миг.

Тръгнал бе фарсът към подвиг велик.

Топ велзевул се изля в песента.

Галеше нейните изящни крила.

 

Вятърът стихна.

Поспря за почивка,

зърнал със радост

нейна усмивка.

 

Явно преситен от тази игра,

водният цар си направи шега.

Себе си бързо той потопи,

в тихите, мрачни, тъмни води.

 

- Где е сирената? - провикна  се той.

Искам на сцената – с тежък конвой.

Кой разрешава така на земята

да се разпръсва в пространството - 

Рейнско злато?


 

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Лили, за емоционалната и откровена оценка!
  • Чувствена и едновременно с това интересна творба, свободна за интепретации...!
Random works
: ??:??