Сирена по Вагнер
Както си гледах в краката и ето,
появи се сама от морето.
Стройна, красива, любвеобилна.
Слънчева, жизнена, сексапилна.
Страст излъчваше със очите.
Палеше в мигом с нежност звездите.
Млечният път изгоря от любов,
тихо нашепвайки скъп благослов.
Търсеше нежност.
Топлеше с звук.
Някак си странно, дори естетично,
стъпваше бавно, нормално, прилично.
Мъничко завист пробягна във миг.
Тръгнал бе фарсът към подвиг велик.
Топ велзевул се изля в песента.
Галеше нейните изящни крила.
Вятърът стихна.
Поспря за почивка,
зърнал със радост
нейна усмивка.
Явно преситен от тази игра,
водният цар си направи шега.
Себе си бързо той потопи,
в тихите, мрачни, тъмни води.
- Где е сирената? - провикна се той.
Искам на сцената – с тежък конвой.
Кой разрешава така на земята
да се разпръсва в пространството -
Рейнско злато?
© Симеон Пенчев All rights reserved.
