Увяхват китарите
Заспиват
Умират дори
За да се родят някога
Отново
По-красиви от преди
„Акустика, братко”
Ми каза веднъж немия
Усмихна се и ми предложи акорд
Приех го
И в шапката му пуснах монети
А той пусна в моята спомени
По тротоара продължиха да се разминават хората
25.02.2007
© Десислав Илиев Всички права запазени
смисъл ДЪЛБОК отеква...
отвъд МИГА,музика кипи...
само ТИШИНА... от звуци...
неразбрани...ГОРДИ...