5.11.2013 г., 21:35

Сиромашки въжделения

592 0 4

Сиромашки въжделения

 

Само да се бях родила мечка,

без значение с какъв кожух на цвят,

нямаше да знам какво е зима:

 с вятър, с дъжд и студ, със сняг.


Нямаше да знам какво е печка
и да мисля колко ще ми струва
всеки месец крехката ѝ топлина.


Можеше да си сънувам, свита

на кравайче, някъде  в бърлогата

накрай света как една пчела ме пита


искам ли от медената пита
да похапна до насита
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
    пп.Вили, и сега ще ме разберат като всеки друг път: колкото-толкова. Сърдечни поздрави!
  • Всяко удоволствие се заплаща, а и никой не е недосегаем. Цената на живота!
  • Изключително симпатично животно- мечката!!! Ако някой не е разбрал
    нещо от философската ти поезия- то сега ще те разбере всеки, а който
    не хареса поетичната закачка, ще му се случи да трепери в студа.
    Поздрави.,Wali/Виолета Томова/
  • "Нямаше да знам какво е печка
    и да мисля колко ще ми струва
    всеки месец крехката и топлина."Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...