5.11.2013 г., 21:35

Сиромашки въжделения

594 0 4

Сиромашки въжделения

 

Само да се бях родила мечка,

без значение с какъв кожух на цвят,

нямаше да знам какво е зима:

 с вятър, с дъжд и студ, със сняг.


Нямаше да знам какво е печка
и да мисля колко ще ми струва
всеки месец крехката ѝ топлина.


Можеше да си сънувам, свита

на кравайче, някъде  в бърлогата

накрай света как една пчела ме пита


искам ли от медената пита
да похапна до насита
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
    пп.Вили, и сега ще ме разберат като всеки друг път: колкото-толкова. Сърдечни поздрави!
  • Всяко удоволствие се заплаща, а и никой не е недосегаем. Цената на живота!
  • Изключително симпатично животно- мечката!!! Ако някой не е разбрал
    нещо от философската ти поезия- то сега ще те разбере всеки, а който
    не хареса поетичната закачка, ще му се случи да трепери в студа.
    Поздрави.,Wali/Виолета Томова/
  • "Нямаше да знам какво е печка
    и да мисля колко ще ми струва
    всеки месец крехката и топлина."Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...