Nov 5, 2013, 9:35 PM

Сиромашки въжделения

  Poetry » Other
595 0 4

Сиромашки въжделения

 

Само да се бях родила мечка,

без значение с какъв кожух на цвят,

нямаше да знам какво е зима:

 с вятър, с дъжд и студ, със сняг.


Нямаше да знам какво е печка
и да мисля колко ще ми струва
всеки месец крехката ѝ топлина.


Можеше да си сънувам, свита

на кравайче, някъде  в бърлогата

накрай света как една пчела ме пита


искам ли от медената пита
да похапна до насита
...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви!
    пп.Вили, и сега ще ме разберат като всеки друг път: колкото-толкова. Сърдечни поздрави!
  • Всяко удоволствие се заплаща, а и никой не е недосегаем. Цената на живота!
  • Изключително симпатично животно- мечката!!! Ако някой не е разбрал
    нещо от философската ти поезия- то сега ще те разбере всеки, а който
    не хареса поетичната закачка, ще му се случи да трепери в студа.
    Поздрави.,Wali/Виолета Томова/
  • "Нямаше да знам какво е печка
    и да мисля колко ще ми струва
    всеки месец крехката и топлина."Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...