Сиромашко лято
Сиромашко лято
Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента,
а Слънцето другар му е за реколтата.
Работи неуморно с наведена глава,
за чорбаджии работил преди а и сега.
Работи и учи на труд той своите деца,
с примера си им показва пътя в живота.
С честен труд да осигурят своите блага,
и да благодарят на Бога от сърце и душа.
И слънцето есенно му се усмихва от небето,
прибрал реколтата, ще му се успокои сърцето.
Ще поседне накрая с чаша хубаво вино в ръка,
ще почине, ще се усмихне сега под старата лоза.
Ще погледне към небето, ще благодари на Бога за това,
че му е помогнал, с вяра и надежда ще продължи работа.
Сиромашкото лято с малко слънце, топлина през есента.
ще мине зимата,ще дойде пролетта, пак него чака нивата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени