Сиромашко лято

Той българина винаги е бил беден, сиромах,

обикновен човек, честен, не би сторил грях.

С честен труд, работи той от рано сутринта,

превива гръб на нивата, работи до вечерта.

Така от ранна пролет до късно есента, 

а Слънцето другар му е за реколтата.

Работи неуморно с наведена глава,

за чорбаджии работил преди а и сега.

Работи и учи на труд той своите деца,

с примера си им показва пътя в живота.

С честен труд да осигурят своите блага,

и да благодарят на Бога от сърце и душа.

И слънцето есенно му се усмихва от небето,

прибрал реколтата, ще му се успокои сърцето.

Ще поседне накрая с чаша хубаво вино в ръка,

ще почине, ще се усмихне сега под старата лоза.

Ще погледне към небето, ще благодари на Бога за това,

че му е помогнал, с вяра и надежда ще продължи работа.

Сиромашкото лято с малко слънце, топлина през есента.

ще мине зимата,ще дойде пролетта, пак него чака нивата.