Сиромашко лято...2

29.08.2014 г., 17:49 ч.

Поезия » Друга

320 0 4

Сиромашко лято...2

Сиромашко лято, топло и приятно:

нито вече есенно, нито още- лятно!...

Но с инстинкт на птица, оцелял във мене,

притеснен усещам: нещо се променя...

Този вятър, който нежно ме докосва

пътищата утре гневен ще кръстосва,

и денят от него може да угасва,

във страстта му луда: над света да властва...

Дрипави мъгли унило ще се носят,

топлина цветята есенни ще просят...

После ще започне тъжно листопада,

а пък подранила и слана ще пада...

Слънцето заето в свои си проблеми,

ще те изостави, мое Златно време!...

И една единствена Любовта тогава,

може да ни топли, и да приласкава...

Любовта, Оная, страстната, човешката,

дивата, съдбовната, праведната, ”грешната”-

лудата, с която тук се размножаваме,

цялата Планета за да населяваме,

но от как се знае в родовата памет,

трябват ѝ на нея, сушина и завет,

още и разпален огън във камината

за да преживява в хаоса на зимата...

... А вървя през тебе, Сиромашко лято-

спомени раздавам в цвят на старо злато...

Всички те оказали се изведнъж излишни:

и във стари дрипи, и в одежди пищни!...

Коста Качев,

29.08.2014.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.