Сиромашко лято...2
Сиромашко лято...2
Сиромашко лято, топло и приятно:
нито вече есенно, нито още- лятно!...
Но с инстинкт на птица, оцелял във мене,
притеснен усещам: нещо се променя...
Този вятър, който нежно ме докосва
пътищата утре гневен ще кръстосва,
и денят от него може да угасва,
във страстта му луда: над света да властва...
Дрипави мъгли унило ще се носят,
топлина цветята есенни ще просят...
После ще започне тъжно листопада,
а пък подранила и слана ще пада...
Слънцето заето в свои си проблеми,
ще те изостави, мое Златно време!...
И една единствена Любовта тогава,
може да ни топли, и да приласкава...
Любовта, Оная, страстната, човешката,
дивата, съдбовната, праведната, ”грешната”-
лудата, с която тук се размножаваме,
цялата Планета за да населяваме,
но от как се знае в родовата памет,
трябват ѝ на нея, сушина и завет,
още и разпален огън във камината
за да преживява в хаоса на зимата...
... А вървя през тебе, Сиромашко лято-
спомени раздавам в цвят на старо злато...
Всички те оказали се изведнъж излишни:
и във стари дрипи, и в одежди пищни!...
Коста Качев,
29.08.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
