Сиромашко лято
През октомври дойде сиромашкото лято.
Край стърнищата тихо приседна.
Да похапне извади хляб корав от торбата.
Раздели го с овчарите бедни.
Поизми на реката нозете си прашни
и на завет се спря под баира.
Гледа пустите пасища - никаква паша.
Само вятър над шипките свири...
И пое през полето с листа във косите,
с диви круши в торбата, и сливи...
А ноември го гонеше все по петите -
да го стегне в прегръдка мъглива...
Сиромашкото лято се спусна зад хълма,
с дъх на дюли и зрели смокини...
А от близкото село над покриви тъмни
пушеха подранили комини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
