През октомври дойде сиромашкото лято.
Край стърнищата тихо приседна.
Да похапне извади хляб корав от торбата.
Раздели го с овчарите бедни.
Поизми на реката нозете си прашни
и на завет се спря под баира.
Гледа пустите пасища - никаква паша.
Само вятър над шипките свири...
И пое през полето с листа във косите,
с диви круши в торбата, и сливи...
А ноември го гонеше все по петите -
да го стегне в прегръдка мъглива... ...