Sep 26, 2013, 12:59 PM

Сиромашко лято

  Poetry
1.7K 0 7

През октомври дойде сиромашкото лято.

Край стърнищата тихо приседна.

Да похапне извади хляб корав от торбата.

Раздели го с овчарите бедни.

 

 

Поизми на реката нозете си прашни

и на завет се спря под баира.

Гледа пустите пасища - никаква паша.

Само вятър над шипките свири...

 

 

И пое през полето с листа във косите,

с диви круши в торбата, и сливи...

А ноември го гонеше все по петите - 

да го стегне в прегръдка мъглива...

 

 

Сиромашкото лято се спусна зад хълма,

с дъх на дюли и зрели смокини...

А от близкото село над покриви тъмни

пушеха подранили комини...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...