17.01.2008 г., 12:04

Сироп за кашлица

1.5K 0 6
Луна, звезди, романтика и още

oт всичко, както си е по реда.

Украсих мечтите си, но после

на вратата тропна  реалността.

 

Премръзнала, ръцете посинели,

на завоя чакам до сега.

От скреж клепките ми побелели,

затънала до колене в снега.

 

Броя снежинките, отмервам

времето, докато се появиш.

Внезапно леко потрепервам.

Ето, че пред мен стоиш.

 

В очакване на топлата прегръдка,

погледа, изпълнен с нежност глас,

копнееща за твоята целувка,

настинала, кашлям във захлас.

 

- Здравей, болничка си!   - Малко.

Мисля, че не кашлицата ме мори!

- Не, не, чух те аз, обаче жалко,

че сиропа ми за кашлица свърши!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ми стана любимото!
  • Ами то си е смешно вече...толкова време...толкова случки...а то (визирам сърцето ми) не отмества поглед в страни...но...това е то.."сиропа за кашлица" е кът в днешно време
  • ! ! !
    с обич, Нели.
  • може би кашлицата ти има нужда от нещо друго???
    от истинска Любов...!!!!
    поздрави!!!
  • Отлична идея. Възползвах се. Благодаря

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...