Jan 17, 2008, 12:04 PM

Сироп за кашлица

1.5K 0 6
Луна, звезди, романтика и още

oт всичко, както си е по реда.

Украсих мечтите си, но после

на вратата тропна  реалността.

 

Премръзнала, ръцете посинели,

на завоя чакам до сега.

От скреж клепките ми побелели,

затънала до колене в снега.

 

Броя снежинките, отмервам

времето, докато се появиш.

Внезапно леко потрепервам.

Ето, че пред мен стоиш.

 

В очакване на топлата прегръдка,

погледа, изпълнен с нежност глас,

копнееща за твоята целувка,

настинала, кашлям във захлас.

 

- Здравей, болничка си!   - Малко.

Мисля, че не кашлицата ме мори!

- Не, не, чух те аз, обаче жалко,

че сиропа ми за кашлица свърши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми стана любимото!
  • Ами то си е смешно вече...толкова време...толкова случки...а то (визирам сърцето ми) не отмества поглед в страни...но...това е то.."сиропа за кашлица" е кът в днешно време
  • ! ! !
    с обич, Нели.
  • може би кашлицата ти има нужда от нещо друго???
    от истинска Любов...!!!!
    поздрави!!!
  • Отлична идея. Възползвах се. Благодаря

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...