сиртаки
не питай йорго
не мога да танцувам
не знам как се върти светът
нито как никнат косите на луната
далече е гласът на незапомнените сънища
чуваш ли
димът от свещите повдига прилива
и влизам по малко под вълните
пръстите ми сами предат приказки
в сумрака на миналото
и очите си посипах по пясъка
да бъда песен
не мога да танцувам скъпи
прахта на времето постила сън
по струните на нощта
и стъпвам по гласа на вятъра
завърнал се от никъде
чуваш ли
не питай йорго
чашата е на земята
и червено е по-червено
и роклята на слънцето догаря
в замрелите ми устни
отвори залостените пътища
да тръгне водата наобратно
паметта си да изтрие
сънувай ме любов
когато се събудиш ще съм друга
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
