сиртаки
не питай йорго
не мога да танцувам
не знам как се върти светът
нито как никнат косите на луната
далече е гласът на незапомнените сънища
чуваш ли
димът от свещите повдига прилива
и влизам по малко под вълните
пръстите ми сами предат приказки
в сумрака на миналото
и очите си посипах по пясъка
да бъда песен
не мога да танцувам скъпи
прахта на времето постила сън
по струните на нощта
и стъпвам по гласа на вятъра
завърнал се от никъде
чуваш ли
не питай йорго
чашата е на земята
и червено е по-червено
и роклята на слънцето догаря
в замрелите ми устни
отвори залостените пътища
да тръгне водата наобратно
паметта си да изтрие
сънувай ме любов
когато се събудиш ще съм друга
© Зорница Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
и стъпвам по гласа на вятъра
завърнал се от никъде
Ипомони, казват ...
-
Супер!
-
Приеми искрените ми благодарности и комплименти за стиха!
Всеки ред е чувство и гори - Невероятно! -
Не танцуваш, но как си го написала!!!
-
Можеш!
Дори с върховете на пръстите си
по лицето на небето
когато не плаче
а дъждът е спомен
в ъгълчето на усмивката
в очите ти
някак си..
Дрес ! -
Дотанцува ми се сиртаки - нищо, че не мога
Странно усещане оставяш в мен след прочита! -
тихо...със стъпки по гласа на вятъра...влизаш в душата ми...
-
по дяволите стъпките... имаш вятър...
ясуууу, дарлинг
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
по струните на нощта
и стъпвам по гласа на вятъра
завърнал се от никъде"
Великолепно е!!!