сиртаки
не питай йорго
не мога да танцувам
не знам как се върти светът
нито как никнат косите на луната
далече е гласът на незапомнените сънища
чуваш ли
димът от свещите повдига прилива
и влизам по малко под вълните
пръстите ми сами предат приказки
в сумрака на миналото
и очите си посипах по пясъка
да бъда песен
не мога да танцувам скъпи
прахта на времето постила сън
по струните на нощта
и стъпвам по гласа на вятъра
завърнал се от никъде
чуваш ли
не питай йорго
чашата е на земята
и червено е по-червено
и роклята на слънцето догаря
в замрелите ми устни
отвори залостените пътища
да тръгне водата наобратно
паметта си да изтрие
сънувай ме любов
когато се събудиш ще съм друга
© Зорница Николова All rights reserved.
