11.01.2010 г., 15:01 ч.

Систо(лично) 

  Поезия » Любовна
1121 0 35

Не съм забравила каква си невъзможност,

по скалата на Рихтер – шест и половина.

Животът и без теб си има срок на годност,

а в по-голямата си част е люта зима.

 

Може би сме си просто взаимоизгодни

във сивия делник – латерална опора.

Тихо преглъщаме истини неудобни

и бягаме, бягаме... далече от хора.

 

От неизреченото научавам много,

от систолациите в ляво – просто всичко.

Не бива да ме съдиш, не и твърде строго.

Аз съм само човек - човек и друго нищо...

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??