Jan 11, 2010, 3:01 PM

Систо(лично) 

  Poetry » Love
1118 0 35

Не съм забравила каква си невъзможност,

по скалата на Рихтер – шест и половина.

Животът и без теб си има срок на годност,

а в по-голямата си част е люта зима.

 

Може би сме си просто взаимоизгодни

във сивия делник – латерална опора.

Тихо преглъщаме истини неудобни

и бягаме, бягаме... далече от хора.

 

От неизреченото научавам много,

от систолациите в ляво – просто всичко.

Не бива да ме съдиш, не и твърде строго.

Аз съм само човек - човек и друго нищо...

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??