Аз още ги помня, очите ти, сините,
макар че отдавна не са ме поглеждали.
Макар че вече са слепи и сиви
и търсят бряг за убежище.
Аз още усещам ръцете ти, силните,
макар и веднъж да не са ме докосвали.
И още вървя след нозете ти, стъпките
макар и за друга да бяха оставени.
Аз още се вплитам в косите ти, русите,
макар и да беше с черни къдрици.
И още се вричам до болка в словата ти,
макар и да бяха неистини.
Аз още си спомням усмивките, светлите,
макар и да беше всякога тъжен.
И още проправям си път към сърцето ти,
макар и да нямаш такова.
Аз още обичам те, истински, силно,
макар че на скръб съм орисана.
И още те пазя в сърцето си, бурно
дори и да беше измислица.
...
09.06.07
© Яна Всички права запазени