11.06.2007 г., 14:32

Сив

1.5K 0 5

Аз още ги помня, очите ти, сините,
макар че отдавна не са ме поглеждали.
Макар че вече са слепи и сиви
и търсят бряг за убежище.

Аз още усещам ръцете ти, силните,
макар и веднъж да не са ме докосвали.
И още вървя след нозете ти, стъпките
макар и за друга да бяха оставени.

Аз още се вплитам в косите ти, русите,
макар и да беше с черни къдрици.
И още се вричам до болка в словата ти,
макар и да бяха неистини.

Аз още си спомням усмивките, светлите,
макар и да беше всякога тъжен.
И още проправям си път към сърцето ти,
макар и да нямаш такова.

Аз още обичам те, истински, силно,
макар че на скръб съм орисана.
И още те пазя в сърцето си, бурно
дори и да беше измислица.

...
09.06.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...