Сиви тревоги
В дълбоките дебри
на мозъка
жестоко се завират
тревогите!
Тежест обхваща
сърцето ми,
в клещи злокобни
попаднало, милото!
Да се чудиш
от где ми е силата.
И в тоз час
разбираш, че жив си.
И бориш се
с хорската злоба!
Безсилен се чувстваш,
изгубен,
сред сивото
някак безличен!
Не спираш от страх
на забрава,
тревогата пак
си остава!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени