2.10.2008 г., 13:34

Сиви тревоги

559 0 6
 

Сиви тревоги

 

В дълбоките дебри

на мозъка

жестоко се завират

тревогите!

 Тежест обхваща

сърцето ми,

в клещи злокобни

попаднало, милото!

Да се чудиш

от где ми е силата.

И в тоз час

разбираш, че жив си.

И бориш се

с хорската злоба!

Безсилен се чувстваш,

изгубен,

сред сивото

някак безличен!

Не спираш от страх

на забрава,

тревогата пак

си остава!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...