2.10.2008 г., 13:34

Сиви тревоги

558 0 6
 

Сиви тревоги

 

В дълбоките дебри

на мозъка

жестоко се завират

тревогите!

 Тежест обхваща

сърцето ми,

в клещи злокобни

попаднало, милото!

Да се чудиш

от где ми е силата.

И в тоз час

разбираш, че жив си.

И бориш се

с хорската злоба!

Безсилен се чувстваш,

изгубен,

сред сивото

някак безличен!

Не спираш от страх

на забрава,

тревогата пак

си остава!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...