Сиви тревоги
В дълбоките дебри
на мозъка
жестоко се завират
тревогите!
Тежест обхваща
сърцето ми,
в клещи злокобни
попаднало, милото!
Да се чудиш
от где ми е силата.
И в тоз час
разбираш, че жив си.
И бориш се
с хорската злоба!
Безсилен се чувстваш,
изгубен,
сред сивото
някак безличен!
Не спираш от страх
на забрава,
тревогата пак
си остава!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
