Сиви тревоги
В дълбоките дебри
на мозъка
жестоко се завират
тревогите!
Тежест обхваща
сърцето ми,
в клещи злокобни
попаднало, милото!
Да се чудиш
от где ми е силата.
И в тоз час
разбираш, че жив си.
И бориш се
с хорската злоба!
Безсилен се чувстваш,
изгубен,
сред сивото
някак безличен!
Не спираш от страх
на забрава,
тревогата пак
си остава!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
