Сиво...
Навън е черно...
В душата ми е бяло...
Сив живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бледият ездач Всички права запазени
28.01.2008 г., 11:55
Коментари
Коментари
-
-
-
Тъжно някак! Замислящо. Леко хладно ми стана. Много ми хареса! Комплименти! Аз съм топлолюбив -(зиморничав)
Дай го малко по оптимистично...
Огнени залези
Поля слънчогледови
Горещо лято... -
Защо ми се струва,че те познавам,Ездачо...???
Да опазим бялото в душите си...,може би е най-доброто,което можем да сторим за себе си,в сивото ни ежедневие...
С възхита,за теб! -
Избор на редактора
Моли се само да не ти се случа....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Душа
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Разпродажба на спомени
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
