24.04.2024 г., 9:19

Сияние

605 0 0

Изморен от неспирни предателства, от различни посоки влетели,

отвратен от лъжовни ласкателства и сломени мисловни предели,

съм решил да захвърля кафявото на живота, побъркан жестоко,

да отсея наистина плявата и да скоча най-смело в дълбокото,
 

да съм верен на своите принципи, да обичам любима и в болка,

да страня от софрата и винцето, да не питам приятеля колко

ще остави след всяко гостуване. Не обичам да търся виновни.

Ние сякаш стотинка не струваме? Днес делата са някак отровни.
 

Пред вратата на мислите скъсани се е сринал копнежът да има

след тъгата на дните навъсени сътворена внимателно рима.

На любимата моя оставям ѝ топлина и прегръдка на гарата.

Не желая да бъдем забравени като вялия дим на цигарата.
 

Не раздавам лъжовно обичане. Зад словата заставам достойно.

Изтощи ме безкрайното тичане към небето, излято поройно.

Не отдавам излишно внимание. Слепотата в краката ми рухва.

Любовта е магично сияние, след което животът избухва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...