Изморен от неспирни предателства, от различни посоки влетели,

отвратен от лъжовни ласкателства и сломени мисловни предели,

съм решил да захвърля кафявото на живота, побъркан жестоко,

да отсея наистина плявата и да скоча най-смело в дълбокото,
 

да съм верен на своите принципи, да обичам любима и в болка,

да страня от софрата и винцето, да не питам приятеля колко

ще остави след всяко гостуване. Не обичам да търся виновни.

Ние сякаш стотинка не струваме? Днес делата са някак отровни.
 

Пред вратата на мислите скъсани се е сринал копнежът да има

след тъгата на дните навъсени сътворена внимателно рима.

На любимата моя оставям ѝ топлина и прегръдка на гарата.

Не желая да бъдем забравени като вялия дим на цигарата.
 

Не раздавам лъжовно обичане. Зад словата заставам достойно.

Изтощи ме безкрайното тичане към небето, излято поройно.

Не отдавам излишно внимание. Слепотата в краката ми рухва.

Любовта е магично сияние, след което животът избухва!