Сияние                                                                    

Блести, блести душата ми в очакване ,                                           

в съзерцание на съдбоносния повей,                                            

отдалече покосяващ светлинки,                                                   

на струи бликащ от кармични дълбини.                                      

Съчетание с блясъци в мъгли,                                                      

елмазени сърца в мечти, песен от                                                  

сияещи очи в екстазен сън - любовта оттам лети.                                                          

Звезди, звезди в небесата тъмни греят,

блещукат като скъпоценни камъни,

обшити в морско кадифе, на вселената са

перли, осветяващи цъфтежа на всяко дете.

Надежди, носещи се с плам, в метеорен

дъжд се скриват, херувими зад тях шептят

- в нечие сърце те ще се взривят.

Искри, искри целувката на двете огнени сълзи,

повея все тъй тегне в далечните, пробудени

от слънцето вълни - преображение в чувствата                                              

на гълъбите, изворите вечни - нашите души.

Светулки над сънищата ни танцуват с                                            

падащи листа и леки в свойта красота,