Скалата просто е скала
СКАЛАТА ПРОСТО Е СКАЛА
Видях една скала.
Досущ приличаше на тебе.
Студена, сива и сама…
Под нея бряг, зад нея – време.
Вълните бързаха нататък
във своя луд, безумен бяг.
Разбиваха се с мощен тътен.
Умираха на този бряг.
Скалата гледаше отгоре
гладиаторските боеве.
Скалата е скала. Не трепна.
Дори не вярваше във богове.
Скалата е скала… от камък.
Скалата, просто е скала.
Студена, сива и бездушна.
Приличаше на теб. Сама!
Така и аз... като вълните,
към твоя бряг се устремих
Обичащ, влюбен и наивен,
жестоко в него се разбих.
А ти ме гледаше отгоре
студена, сива и сама.
Умирах в твоя бряг измамен…
Скалата просто е скала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
