Скитам се
СКИТАМ СЕ
Скитам се във някакви безумни светове.
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.
Метален вкус тръпчиво устните ми долови...
Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина.
Студените ми възприятия да сгреят,
да ми припомнят, че не съм Смъртта.
Изтръгвам ноктите си,
за да не издера насън очите си...
Ослепях от любовите ръбати,
от непотърсени обятия,
от престорени приятелства.
Лутам се...
Проблясва тъмнината Ти
в непрогледния, безвкусен и безсмислен ден...
Нямам дом...
или забравих да се прибера...
непосилно е, а може би не искам или пък не знам...
Измислих си по-хубав свят,
разхождам се със шарена пижама... пея... танцувам...
крещя на глас...
Ех как обичам да сънувам!
©Екатерина Глухова - Онази
19. Декември 2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
