Dec 20, 2019, 11:48 AM

Скитам се

1.8K 1 6

СКИТАМ СЕ

 

Скитам се във някакви безумни светове.
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.

Метален вкус тръпчиво устните ми долови...

 

Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина.

Студените ми възприятия да сгреят,
да ми припомнят, че не съм Смъртта.

 

Изтръгвам ноктите си,
за да не издера насън очите си...
Ослепях от любовите ръбати,
от непотърсени обятия,
от престорени приятелства.

 

Лутам се...

Проблясва тъмнината Ти
в непрогледния, безвкусен и безсмислен ден...

 

Нямам дом...
или забравих да се прибера...
непосилно е, а може би не искам или пък не знам...

 

Измислих си по-хубав свят,
разхождам се със шарена пижама... пея... танцувам...
крещя на глас...

 

Ех как обичам да сънувам!

 

©Екатерина Глухова - Онази
19. Декември 2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...