Скитаща, моя...
Мисъл моя,
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя
на безответни ледени звезди.
Пак ли боса,
вдишала надежда,
тръгваш с наметало от мечти
себе си да претвориш в последна
обич. И преди да се стопиш,
в нямото
да върнеш всички струни,
в полъха на вятъра -
копнеж.
И преродена
в изгревна далечност,
трепетна в безкрая
да се спреш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
