gerrda (Геновева Христова)
408 4501
31.07.2009 г., 21:50 ч.

Скитаща, моя... 

  Поезия » Философска
644 0 10

 

 

 

Мисъл моя,

пак ли да те сбирам,

все към невъзможности летиш,

към трудни тишини

и към пороя

на безответни ледени звезди.

Пак ли боса,

вдишала надежда,

тръгваш с наметало от мечти

себе си да претвориш в последна

обич. И преди да се стопиш,

в нямото

да върнеш всички струни,

в полъха на вятъра -

копнеж.

И преродена

в изгревна далечност,

трепетна в безкрая

да се спреш...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??